На 20 април 2009 година - по ирония на съдбата беше
най-големия християнски празник -
Великден (оттам и името ВЕЛА), отидох във Великотърновското родилно отделение, за да родя моята малка дъщеричка и най-накрая вече да я гушна и да я целуна. Това така и не се случи...
Имах много лека бременност и никакви данни за секцио. Всъщност лекарката ми каза, че бебето е голямо, но ще го помъчи да се роди по нормален начин и ако не тръгне тогава ще прибягва към цезарово сечение.
И уж за щастие то тръгна да се ражда много бързо и лесно, но проблемът дойде в последния момент, когато вече бях в родилна зала... Час и половина продължи моето същинско раждане. Оказа се, че има някакъв проблем и бебето не може да излезе. Започнаха да ме натискат по корема. Настана и едно адско рязане (епизотомия), но бебето пак не можеше да излезе. Аз вече нямах сили за нищо. Но те казаха, че няма връщане назад и бебето трябва да излезе "по някакъв начин". Дори акушерката през цялото време правече едни пренебрежителни физиономии и казваше на лекарите да не ми помагат, защото "раждането все пак е естествен физиологичен процес". Накрая обаче двама лекари скочиха едновременно върху корема ми и малката изхвръкна точно като тапа.
Отнесоха я някъде и нищо не ми казаха. Чух я само че изплака много леко, но не в самото начало. Междувременно аз бях на седмото небе от щастие, че вече съм родила, но по-късно се оказа, че едва тогава са започвали най-черните дни в живота ми. В продължение на 6 часа никой не дойде да ми даде информация за детето. Попитах акушерката, която по едно време благоволи да ме посети, как е бебчето и защо не е при мен, а тя най-хладнокръвно ми отговори, че не е оторизирана да ми дава информация по този въпрос!
Накрая се появи една лекарка от неонатологияката и ми каза, че дъщеря ми е в много тежко състояние. Имала пневмония, сериозни неврологични отклонения и кефалхематоми по главичката. После ми заяви, че мога да отида чак на следващия ден да си видя детето, защото имали определено време за свиждания...
В крайна сметка се оказва, че Вела не може да си движи крайниците, липсват й гълтателен и сукателен рефлекс, също така диша повърхностно и много трудно, поради което през повечето време беше включена на кислород. Диагноза не получихме, но ни казаха че прогнозите за нейния живот не са добри. Вероятно има счупване на черепа, от което са нарушени и функциите на мозъка й.
Дъщеря ми се казваше ВЕЛА и раждах във ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА БОЛНИЦА при д-р Паньова. Аз БЯХ майка само за 5 седмици - моята дъщеричка почина в следствие на родова травма...Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот...В нашия случай ни казаха, че се е случило най-доброто за детето и за нас...Къде видяха доброто в това да погребеш детето си?!
И уж за щастие то тръгна да се ражда много бързо и лесно, но проблемът дойде в последния момент, когато вече бях в родилна зала... Час и половина продължи моето същинско раждане. Оказа се, че има някакъв проблем и бебето не може да излезе. Започнаха да ме натискат по корема. Настана и едно адско рязане (епизотомия), но бебето пак не можеше да излезе. Аз вече нямах сили за нищо. Но те казаха, че няма връщане назад и бебето трябва да излезе "по някакъв начин". Дори акушерката през цялото време правече едни пренебрежителни физиономии и казваше на лекарите да не ми помагат, защото "раждането все пак е естествен физиологичен процес". Накрая обаче двама лекари скочиха едновременно върху корема ми и малката изхвръкна точно като тапа.
Отнесоха я някъде и нищо не ми казаха. Чух я само че изплака много леко, но не в самото начало. Междувременно аз бях на седмото небе от щастие, че вече съм родила, но по-късно се оказа, че едва тогава са започвали най-черните дни в живота ми. В продължение на 6 часа никой не дойде да ми даде информация за детето. Попитах акушерката, която по едно време благоволи да ме посети, как е бебчето и защо не е при мен, а тя най-хладнокръвно ми отговори, че не е оторизирана да ми дава информация по този въпрос!
Накрая се появи една лекарка от неонатологияката и ми каза, че дъщеря ми е в много тежко състояние. Имала пневмония, сериозни неврологични отклонения и кефалхематоми по главичката. После ми заяви, че мога да отида чак на следващия ден да си видя детето, защото имали определено време за свиждания...
В крайна сметка се оказва, че Вела не може да си движи крайниците, липсват й гълтателен и сукателен рефлекс, също така диша повърхностно и много трудно, поради което през повечето време беше включена на кислород. Диагноза не получихме, но ни казаха че прогнозите за нейния живот не са добри. Вероятно има счупване на черепа, от което са нарушени и функциите на мозъка й.
Дъщеря ми се казваше ВЕЛА и раждах във ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА БОЛНИЦА при д-р Паньова. Аз БЯХ майка само за 5 седмици - моята дъщеричка почина в следствие на родова травма...Има много случаи, при които децата остават увредени физически и психически след нормалното раждане и се мъчат цял живот. Лекарите в подобни случаи препоръчват детето да се даде в дом за отглеждане...Другият вариант е да те обучат как да посветиш живота си на един осакатен и безнадежден живот...В нашия случай ни казаха, че се е случило най-доброто за детето и за нас...Къде видяха доброто в това да погребеш детето си?!
Бъди силна,мила!След лошото идва добро.След всичко това заслужаваш много щастие.Пожелавам ти го от все сърце!!!
ОтговорИзтриванеДано Господ да ти даде сили. Потресена съм и нямам думи просто. Моля се Господ да те дари с друга рожбичка-жива и здрава и да те направи щастлива майка, въпреки че никога няма да забравиш случилото се, но поне можеш да бъдеш отново майка и щастлива. А за лекарите незнам какво мога да кажа, защото съм обикновена гражданка и нямам нито власт,нито сила да променя нещо. Но вярвам, че и те няма да останат безнаказани за страданията на хората.
ОтговорИзтриванемиличка,трябва да си много силен човек,щом имаш сили да разкажеш това.Недей да се предаваш,гледай винаги напред.Това ,което ти се е случило е най-ужасното нещо за една майка.Бъди силана и от сърце ти пожелавам да си имаш едно малко сладичко човеченце,което да те радва всеки ден.
ОтговорИзтриваненезнам какво да ти кажа за да се почувстваш по добре... сърцето ме заболя. дано скоро имаш щастието да гушкаш бебенце и бъдеш щастлива майчица!
ОтговорИзтриванеДано след такъв кошмар успееш да се съвземеш и да продължиш да живееш и да направиш опит да имаш друго дете,макар че това което ти се е случило едва ли ще го забравиш,все пак първа рожба е.Не пожелавам такава участ и на най големия си враг и дано бог накаже виновните за твоята скръб.Бъди силна!!!
ОтговорИзтриванеКураж! Мога само да кажа - гледай напред, но и преобърни света виновниците да си получат заслуженото! Търси правата си пред съответните инстанции! Пожелавам ти скоро отново да гушнеш едно малко същество в ръцете си и този път всичко да е наред!
ОтговорИзтриванеМоета история беше сходна, но с различен край. Аз раждах в Англия и след много бързо достигане на заветните 10см, 3 часа имах пълно разкритие, но бебето не излизаше. На никого не му хрумна да ми скача по корема. В началото изчакваха напъните да си започнат сами, но това така и не се случи. Казаха ми да напъвам насила, но без резултат. Накрая, след третия час извикаха лекар (тук нормалното раждане протича само с помощта на акушерки) и при обстойния преглед, се установи, че бебето е в позиция с лицето към корема ми вместо към гърба, което не е толкова опасно, колкото седалищното разположение, но все пак има риск. Подписах формуляра за секцио и ме преместиха в операционната, но в последния момент докторът реши да опита с вакуум, защото явно детето беше тръгнало да излиза (малко преди прегледа ми бяха сложили и система, зашото контракциите ми бяха затинали - в ук не е обичайна практика да има намеса в естествения родов процес, освен ако не се налага, както беше в моя случай). В крайна сметка, детето ми се роди само с лека травма на вратлето, която не можаха да установят дали е от раждането или поради неспецифичната позиция в корема ми в края на бременността. Дадоха ни направление за физиотерапевт и към днешна дата няма никакви следи от нея.
С този разказ исках просто да опиша и един малко по-различен подход в сходна ситуация, който се надявам да стане по-честа практика в родината ни и така да има все по-малко трагични случаи, като този на малката Вела!
Миличка, прегръщам те силно. Браво, че не искаш да мълчиш....да мълчиш така, както са възпитавани нашите майки и бащи...да търпят да ги мачкат и просто да стискат зъби...
ОтговорИзтриванеЦяла настръхнах ,много сили и кураж .Незнам какво да напиша без думи съм :(
ОтговорИзтриванеИскрено ти съчувствам миличка, бъди силна, желая ти цялото щастие на този свят!
ОтговорИзтриванеАз загубих две дечица, в различна ситуация от твоята познавам и много други майчета на ангелчета.За наказан не съм чула - такава е ужасната ни държава, но ти се бори дано успееш, поне ще нарушиш спокойствието и чувството им за величие.Имам две дечица-те са лекът за тъжното ми сърце.Дерзай,бъди здрава, а съвсем скоро едно бебче да познае своята прекрасна майка.
Бъди благословена, майчице!
ОтговорИзтриванеПрекланям се пред силата на духа ти!
Нека най-съкровеното ти желание да стане реалност!
Амин
Бъди силна,нека има вяра и надежда в сърцето ти.
ОтговорИзтриванеНе се предавай.Знай,че има Господ и той вижда всичко.
Ще се моля много скоро твоята съдба да се промени и да бъдеш горда и щастлива майка.
Аз съм с теб.:)
Искрено ти съчувствам за това което си преживяла.Бъди силна мила майчице!Не се предавай и върви смело напред и знай че в най скоро време ще гушнеш своето мъниче.
ОтговорИзтриванеВъзхищавам се на смелоста ти.Кураж.
Моника, останах без думи от всичко, което прочетох.Много се надявам виновницити да си получат заслуженото. Трябва да си много силна и да гледаш напред, въпреки този ужас, който си преживяла. Най-искрено ти пожелавам да си имате друго детенце и всичко да е наред. Само щастливи мигове от тук нататък.
ОтговорИзтриванеМила, твоята история ме разтърси. Незнам как си намерила сили да разкажеш всичко това... Изпращам ти моята подкрепа и ти желая скоро да държиш в ръцете си най-прекрасното малко бебче...
ОтговорИзтриванеМоите съболезновзния!Аз съм майка от 8 месеца,на бебе Виктор.Аз също раждах във Велико Търново,но за напред няма никога повече да стъпя там!Когато ми изтекоха водите отидох в отделението,мъчиха ме 29 часа,защото ехографът бил счупен, през цялото време никой не разбра,че пъпната връв била увита около тялото на бебчето.Така де родих,взеха бебето и чак след два дни ми го дадоха,имало инфекция.След 7 дни недоумения и викания ме изписаха.И тогава си мислих край,сега ще се радвам , ще си гледам момченцето, но не стана така.Докато стана на 5 месеца,Вики обиколи всички очни и ушни лекари , защото имаше инфекции.За щастие вече е добре, но като попитах очната лекарка защо има инфекция, тя ми каза най - вероятно е вътре-болнична........ Съжалявам много за твоето нещастие , но знам и вярвам че скоро ще си най - щастливата майка на света!Моя скайп е silva_kin , ако искаш пиши , ще се радвам да се запознаем,аз съм от Долна Оряховица,казвам се Силвия Хаджикостова,24г.
ОтговорИзтриванес
Така е, Мон, хората ТРЯБВА да знаят и още повече да ИМАТ право на избор.
ОтговорИзтриванеНаистина е тъжно като се замислиш какво би било, какво би направил ако знаеше само..човек се учи цял живот, за съжаление често от собствените си грешки и от тези на другите, особено когато рефлектират на твоя гръб...
Продължавай да бъдеш себе си и не спирай, дори за миг, да се бориш!!!
Треперя докъто пиша! Съболезнования мила майче на ангелче! Плача с теб и знам, че никога няма да превъзмогнеш болката! Аз също като теб загубих моето момченце в Търновската болница, с тази разлика, че бях в 6 месец бременна! Моята бременност водеше "д-р Ангелов"! Беше всичко О.К две седмици преди фаталния 14.11,2008, Съжалавам не мога да продължа......Болката е силна....Ако предпремеш нещо и имаш нужда от помощ, свържи се с мен!samuilova@dir.bg
ОтговорИзтриванеБраво на теб, че даваш гласност на жестокостта на некадърните и груби лекари във ВТ родилно отделение.Твърде много станаха жертвите, а наказани - няма.
ОтговорИзтриванеС теб сме! И дано висшестоящите се осъзнаят и направят нещо по въпроса, защото касапницата в търноското родино ще продължи.
Продължавай да се бориш!
Бори се за изваждането на истината наяве, друг изход няма. В това АГУ понятия като професионална етика, елементарен морал и човешко отношение към родилките просто не съществуват.
ОтговорИзтриванеДъщеря ни се роди през 2004 там, слава Богу без усложнения. Не сме избирали конкретен наблюдаващ лекар, тъй като от преминали по този път наши познати знаехме, че е безсмислено. Единствено яките връзки можеха да принудят някого да ти обърне елементарно внимание.
Вечерта, преди да роди съпругата ми, на смяна е била д-р Цочева. Имала е и рожден ден. Вследствие на което цялата смяна медицински лица са били "почерпени". За щастие бебето е тръгнало да излиза едва към 1 след полунощ, след като на смяна са застъпили трезви лекари.
Нагледах се на грубиянско отношение, неуместни дебелашки шеги и пълна незаинтересованост от състоянието на родилката. Не коментирам мазните намеци на някои "лекари" относно "внезапна необходимост от допълнително заплащане".
Моите съболезнования и поздравления за смелостта да говориш открито пред всички.В момента съм бременна за втори път и съм при д-р Паньова.Още с първото си детенце си мислех да раждам на друго място,но не се престраших,може би този път ще го направя.Имам чувството,че в родилно отделение има прекалено много доктори и всички се конкурират кой колко родилки ще изроди и кой колко подкуп ще вземе.Някой знае ли точната им бройка.Според мен са поне десет.Има ли толкова очни доктори или толкова хирурзи примерно.Когато си избереш доктор съответно останалите не ти обръщат никакво внимание докато избраният от теб не дойде.С първото си раждане имах късмет и всичко мина горе-долу добре,но след това имах усложнения при възстановяването.Неприятното при мен беше,че имаше една акушерка,която доста грубо се държеше:"бебе не се държи така при кърмене","бебе не се друса",друга която беше сърдита,че я будя посред нощ,абе в крайна сметка както много други мами,добре че беше за три дни.На всички им е ясно,че като първо раждане нито знам как се държи бебе,нито знам че не мога да го успокоя ако го подрусвам на рамо,но съответно вместо да ми се обясни бях овикана.Чувала съм,че когато раждаш второ дете не било препоръчително да се оплакваш,че боли,защото веднага те срязвали с изречението:"ами като знаеш че боли какво правиш пак тука".Няма нищо европейско в нашата държава,това всеки го знае и никой нищо не предприема,защото си мисли,че ще е глас в пустиня.Нека все повече са майките като Моника,които да кажат открито пред всички какво се случва в родилно отделение и нека поне малко се засрамят и ако може да бъдат наказани.
ОтговорИзтриванеpredi 10godini rajdah vav vtarnovskoto rodilno i samo potrepetvam kato si pomislq kakvo prejivqh...ne izbiraite tova otdelenie,a po-dobre si platete i rajdaite v gorna orqhovica
ОтговорИзтриванеМоника, здравей!
ОтговорИзтриванеОстанах потресена тази сутрин четейки в-к " Борба"! Поздравявам те за силата, която имаш
да дадеш гласност на трагедията, която си преживяла. Моите наи-искрени съчуствия и подкрепа в мъката ти! Знам, напълно какво е в сърцето ти...Преживях всичко това преди 7 години точно в същата " болница ". При мен само,че аз почти си бях отишла от този свят, понеже " д-р Х." НЕПРАВЕЛ СЕКЦИО!!! А се налагаше.....както и при теб. После когато попитах ЗАЩО??? ОТГОВОР НЕПОЛУЧИХ....Благодаря на Бог, че реши да ме остави да се радвам на дъщеря ми, въпреки всичко!!! Най-наглото,което ми беше казано е да мисля колко майки остават без деца!!! А моето дете можеше да остане без майка си, " благодарение на грижите " неположени от никого понеже НЕ СИ БЯХ ПЛАТИЛА!!! Мога още много да разкажа, но......
Бъди силна и вярвай, че винаги след лошото идва и добро!!!
С теб съм! В.Колева
Моника моите съболезнования!Аз също раждах преди 11 години в тази болница и преглътнах много обиди.Родовия процес в предродилна зала беше 42 часа.Имах лека бременност, но кошмарно раждане.Не ми обърнаха никакво внимание, дори не ми предложиха секцио.Изредиха се за това време 3 екипа от специалисти.Акушерката-Янкова каза, че им приключвала смяната и нямали никакво раждане за този ден, но вероятно се плаша на раждане.Нямах разкритие, а контракциите бяха непоносими.След 2-денонощия мъки родих задушено дете с охлузвания по бузите и кръвоизливи в очите.Бог да е на помощ на всички МАЙКИ!
ОтговорИзтриванеМила Мони, потресена съм от това, което прочетох във вестника :( Не мога да ти опиша колко много съжалявам за случилото се с малката душица :( Съди ги, преследвай ги, въпреки,че няма да върнеш малкото съкровище :(
ОтговорИзтриванеТочно заради некадърниците в тази болница аз избрах да родя в Стара Загора, въпреки риска с разстоянието, който реших да приема.
Хора, не раждайте във Велико Търново! Моника и детенцето й не са първите потърпевши на лекарската мърда във ВТ, а може би - хилядната!
Пожелавам ви от все сърце скоро рожбичка, жива и здрава! :)
Прегръщам те, ужасно съжалявам, имай сили, слънце! :)
Съжалявам за хубавата Вела, съжалявам за мъката ти Моника....
ОтговорИзтриванеДобре правиш , че даваш гластност , време беше...много мъка и болка се насъбра.
Аз те подкрепям и те поздравявам за смелостта!
Вили
Отлично разбирам за кои лекари става въпрос! Цочева е на първо място! Няма ли как да си получат заслуженото! И аз съм била в това отделение! Няма да те разстройвам излишно с моите истории. Сега ходя в Плевен и съм много доволна.
ОтговорИзтриванеПожелавам едно хубаво малко слънчице във вашия дом в най-скоро време.
Целувам те! Бъди силна!
Здравей мила Моника, приеми най-искрените ми съболезнования за загубата на малкото ангелче и най-горещите ми пожелания скоро да се сдобиеш с нова рожбичка!
ОтговорИзтриванеМного ми е трудно да го напиша, а на някого може да му прозвучи и лицемерно, че си позволявам да се появя тук, но чуствам някаква връзка между твоята загуба и моето раждане, което започна вечерта на 23.04. и завърши на 24.04 по обяд.
Аз постъпих в родилно с болки - вечерта на 23.04 и ме прие д-р Паньова, също като теб - с голяма неухота, защото това не били контракции, или поне не били достатъчни за раждане, но след настояване от моя страна, все пак останах. По някое време през ноща ми пукнаха мехура и водата изтече. До сутринта обикалях по коридора около родилна зала със една система и подвижна стойка. В края на краищата стана ясно, че повече от 6 - 7 см. разкритие не можело да се получи, а и вече бяха минали доста часове, през които бебето стоя без вода. От тук на сетне, като че ли сценария е един и същи... започна се едно суетене, натискане по корема... и т.н. Сутринта смяната на д-р Паньова свърши и тя доста се чудеше какво да ме прави и дали да остане, все пак остана.Между временно се появи и някакъв д-р Копчев, кото подозрително намирисваше на пот, бира и цигари... не зная допустимо ли е това за доктор... но и оценки не давам, аз лично за себе си го намразих. Той беше доста груб и буквално със засилка се хвърляше върху корема ми. Няма да цитирам с ругатните, с които непрекъснато ме обсипваше, май за тях всички сме на ясно. За мой късмет към обяд на 24.04. се появи д-р Ковачев, аз до този момент дори не бях чувала за този досктор, но поднасям най-най-най .... хиляди пъти най- искрени БЛАГОДАРНОСТИ!!! към него, за дето спря всичкото това издевателство над мен и детето ми и взе решение за секцио. Дъщеричката ми се роди на 24.04. по обяд след едно правилно взето решение от страна на един, на пръв поглед възрастен доктор.
Разликата между твоята и моята история е в щастливия край при мен. След като прочетох във в-к Борба статията, нещо ме стегна за гърлото и си казах: "Ами ако това се беше случило 1-на седмица по-късно, на моята дъщеричка?!?!А дали при мен вече не си бяха взели поука от това което се беше случило при теб?!?!" Не зная отговорите, но ако ти решиш да предприемеш нещо или искаш да се запознаем, моя скайп е: mimska7
Съжалявам, съжалявам, знам, че с нищо не мога да намаля болката и ужаса, но толкова съжалявам за това, което са ви причинили. Горкото невино ангелче! Тия гадове, там нито един нормален човек няма! Там човек няма!
ОтговорИзтриванеАз съм майка на едно слънчице на 5 години и не спирам да благодаря на Господа всеки ден, че успяхме да се отървем и да излезем сравнително здрави от Великотърновското родилно отделение! След преживения там ужас не желая ни да стъпвам там, ни да раждам второ дете. След девет месеца приказна бременост, след като смених наблюдаващия лекар, за да е от отделението, след като контракциите са станали на 5 минути (чаках от 23,30 да 9 часа, да не ходя по-рано) влязох в отделението. Грубостта, мръсотията и незаинтересоваността не ме уплашиха - просто не ми пукаше, важното бе детето да се роди здрано. Но когато пияния лекар ме прегледа, когато до 19 часа не съм родила при контракции на 3 минути, когато почти в безсъзнание от болките съм чула: "Хайде да го вадим бебето, че сме ги изпуснали", тогава се уплаших. Най-накрая две яки акушерки ме натиснаха по корема и детето се роди. Повиха го в някакво подобие на пелени - на мен ми приличаха на мръсни парцали, и ни зарязаха в залата сами. След около 2 часа ме прехвърлиха в стаята - без детето. Тя се роди към 20 часа, а към 1 часа през ноща реших, че не мога да спя, и искам да си я видя. Подпирайки се на стената, отидох до стаята на сестрите, където бе топло, запушено, весело и...всички ми се видяха доста почерпени. Поисках да ми донесат бебето. Няма да цитирам коментарите, просто не искам, не си заслужава. След час са ми я донесли. А на сутринта влезе някаква сестра и, без да ми обръща внимание и без въобще да ми каже каквото и да било , взе бебето ми и се опита да излезе от стаята. На моите въпроси и протести тя отговори, цитирам: "Детето ти е със шум в сърцето, и с повишени левкоците, бъди благодарна, че не го взимам в неонтология, а само в детската стая.Ще го сложим на кислородна палатка." Толкова с обясненията. Какво преживях и как го преживях, аз си знам. Отидох в т.нар. "детска" стая, децата със желтеница - под лампата, изоставени бебета и моето слънчице бяха сами, ни наблюдаваща сестра, ни лекар, ни сигнална апаратура, съвсем сами.На третия ден бяха я нахранили - разбира се без да ме уведомят - с изкуствено мляко. След намесата на съпруга ми детето са го върнали в моята стая. Всеки ден са и взимали кръв и са и били инжекции, съответно не са ме уведомявали, какво точно правят. Въпросите ми са подминаваха в най-добрия случай с ледено мълчание. Най-накрая взех решение и срещу подпис се махнахме от там. Сега сме живи и здрави, шума се оказа функционален и поне засега нямаме проблем. Няма да говоря за това, че от няколко шева които имах, забравиха да ми махнат конците, няма да говоря зя унижението и обидите, за отвратителните условия. Просто не разбирам, как някой който е лекар и на когото си се доверил в най-важния момент от живота си, може да е толкова безсърдечен.
Здрасти Монка,Аз съм-Ива,хубаво е,че даваш гласност на това ,въпреки болката,която изпитваш.И аз мисля ,че тези хора трябва да си получат заслуженото.След като разбрах за теб,се върнах назад към моето раждане.Успешното раждане на Нели жива и здрава до голяма степен засенчва случилото се с мен преди самото раждане.Родих дъщеря си в събота/08.06.2002/,а отидох в АГ-то в петък вечерта с повтарящи се конракции през 10-15 мин....и както пише в книгите грабнах куфара и хукнахме към родилното...Имах и някакъв бунт на хормони в мен,защото ми се гадеше и то много.Влязох за преглед,за да установят дали не е фалшива тревога,в едно помещение,което миришеше на алкохол и цигари.Там,може би от миризмата,повърнах,но както и да е...Прегледа ме д-р Копчев,като в едната си ръка държеше фас/честна дума/.Констатира фалщива тревога-това не били контракции,нямам разкритие и спокойно мога да прекарам уикенда вкъщи и да отида в понеделник,а и места в предродилнито нямали...Та прибрахме се ние и аз изкарах нощта в едни непрекъснати контракции,като сутринта към 5 и 30 ми изтекоха водите.Не прекарах уикенда вкъщи.Наново куфара и към АГ-то и то направо в родилна зала.Родих в 13 и 30,а за мъките там, за разходките по коридора/защото съм нямала родова дейност/да не говорим.Носих си ампули за ускоряване на родовата дейност,за предизвикване на контракции,болкоуспокояващи,молех ги да ми включат система,естествено не стана.Докато се мъчех на кушетката,една акушерка-Цочева,съвсем спокойно ми обясняваше,че нямам регистрация в Търново и раждането тук ще ми струва пари.Истината е,че раждането на дъщеричката ми и облекчението,което изпитах след това,ме накараха да забравя за това отношение,дори ги оправдавах/та толкова жени-родилки има тук,сигурно не им е лесно/,но истината е друга-на тях изобщо не им пука за бебетата и родилките.И повечето не говорят за това,което се случва там.И те може би са свикнали хората да си траят.А за болката,която изпитваш от загубата на бебчето,ти съчувствам и се надявам да изпиташ тази радост-да гушкаш твое собствено бебче.Така че,дерзайте ...
ОтговорИзтриванеБог да прости малката душичка и да ти даде сили да се бориш и продължиш напред.А за лекарите....има Господ, той съди най-добре. В българския съд вяра нямам.
ОтговорИзтриванеИмам три деца, от които 2 съм раждала в Търново. Първия път чаках акушерката да си боядиса косата; мъчих се няколко часа, докато решат, че трябва да родя със секцио. А още в седмия месец ми бяха казали, че ще родя по оперативен път. Втория път раждах при Хаджирадев и пияния Копчев. Отвориха ми се шевове и Хаджирадев не ме погледна дори. Прати ме в Аура - трябваше да наливам пари в джоба му всеки ден в продължение на 2 месеца. Благодарна съм на наша съседка, която се зае със запълването на раната. Третия път не рискувах - доверих се на лекарите в Плевен и не сбърках! Такова отношение не съм си и представяла. Малкият Марти се роди с проблеми, на които беше обърнато внимание и сега си имам едно здраво момченце, което след 10 дена ще навърши 1 годинка. Операцията ми беше много тежка и продължителна и съм сигурна, че ако бях останала в Търново, сега нямаше да мога да пиша тези редове.
ОтговорИзтриванеМоника, ние с теб сме се виждали и аз съм сигурна, че ти ще бъдеш една много любяща майка! С теб съм и се надявам скоро да чуя, че ти чакаш своята рожба!
Мила, не мога да изразя това, което чувствам.
ОтговорИзтриванеИмам братче, което е убито в болницата в Стара Загора преди аз да се родя.Ударили са му главичката в крана на чешмата.Никога не сме го забравили и макар, че съм се родила след него,в нашия дом той винаги присъства вече 30 години.Празнуваме рождените му дни и плачем на всяка нова година, защото тогава сме го загубили.Никога не се забравя,.Некадърници е имало и ще има, но за Бога, защо сртадат деца!
Няма ли кой да направи нещо, нямат ли съвест!
Прегръщам те силно, имай сили да продължиш!
Боже ,няма ли кой да прочете вашите разкази ???
ОтговорИзтриванеЗащо не вземат мерки срещу тези лекари ,защо обричат невинни дечица и майки на смърт???
Съжалявам че, ти се е наложило да преживееш най страшното нещо за една майка! Бъди смела и гледай напред! Иначе аз раждах в тази болница през март 2003 г. при Хаджирадев. Доволна съм от него и екипа му. Възмутена съм обаче, от хората работещи около него, но както и той е споделял колеги са и трябва търпимост. Въпросният д-р Копчев е винаги на градус и с фас в ръка. Безумие някакво е той! Д-р Ангелов ме беше питал какво правя в родилно отделение???? Ами бременна пред раждане в родилно не е дошла на театър. Д-р Цачева директно си питаше кой на кого е пациент и от там се променяше отношението и или започваха намеци за допълнително финансиране ако останели доволни пациентите от нейните грижи. От акушерките нямах оплаквания. Д-р Паньова се появи след като бях родила и за нея разбрах че е любимка на завеждащият отделението и сочена за евентуален негов заместник. Моето бебе също имаше проблеми с гъбична инфекция донесена от родилно и за щастие бързо овладяна. В нашето родилно отделение в Свищов нещата са още по зле откъм лекари и отношение. Първото ми раждане беше ад и за това избрах друга болница при втората ми рискова бременност. Останах доволна, въпреки че като чета мненията повечето не са. И още нещо една птичка пролет не прави ,така че и един кадърен лекар няма как да изроди всички бебета.
ОтговорИзтриванеУжасно много съжалявам... Дано малкото ангелче е на по-добро място...
ОтговорИзтриванеМного ми стана мъчно,тежко и болно ...Как може да живеме в 21 век ,а лекарите да са с такава ниска култура и да ни връщат векове назад .
ОтговорИзтриванеЗнам че никога не ще забравиш болката от загубата ,но ти пожелава много скоро деца който да те дарят с много радост,смях и поводи за гордост.
Един прекрасен ден ще се събереш с изгубената ти дъщеричка и ще изживееш щастието да и бъдеш майка,но до тогава бъди силна,плачи ако ти се плаче ,смей се и се радвай на живота.
Има справедливост и се надявам въпросните паразити(незнам защо ги наричате доктори)да ги заболи по същия начи както и теб те е боляло .
Прегръщам те и ти пращам много много сили и кураж!
Бог ще се грижи за това красиво детенце :( :( :( Нямам думи, с които да коментирам случилото Ви се.Поклон пред малката Вела.
ОтговорИзтриванеМила, искрено съжалявам за ада през който си трябвала да минеш! Аз също съм от Велико Търново, но не живея там от години - живея в чужбина, където се роди първото ни детенце, а сега чакаме и второ. Просто здравните услуги тук са на светлинни години от тези в България, за съжаление. Моля се някак си положението да се оправи и да не се случват такива абсурди! Ти си много силна жена и вярвам, че съдбата ще бъде благосклонна към теб и в скоро време ще гушкаш едно слънчице! Не губи вяра, Мони! Прекланявам се пред теб и всички други майки, изживели това!
ОтговорИзтриванеМного съжелявам нямам думи просто.Нека почива в мир .Плача с вас...............
ОтговорИзтриванеZdravete!Pische vi Daniela Dineva ot Stara Zagora.Iskreni suboleznovaniya.Pozdravyavam vi za reschenieto da sudite vinovnite.Beznakazanite lekarski greschki vodyat do sledvasti jertvi.
ОтговорИзтриванеBebeto na moya brat susto po4ina na 25.11.09 vsledstvie na okazanata "rodilna pomost" v AG Stara Zagora i po-to4no blagodarenie na ginekolojkata Tatyana Gidikova.Ne be napraveno Sekzio vupreki izklue4itelno tesniya tazov otvor na snaha mi,vupreki trudnoto rajdane i stradanieto na bebeto/ostava bez kislorod/-vse medizinski pri4ini za predpriemane na Sekzio.Bebeto se e rodilo 3.100kg,s visoka azedoza ,ne e izplakalo...postaveno e na komandno dischane,izdurja 19 dena v Neoantologiyata.
Bremennostta besche normalna,bebeto zdravo...4akahme bebe,a imame grob.
Ne moje da e beznakazano kogato lekarskata nekadurnost pri4inyava smurt.
Съжалявам много!!!
ОтговорИзтриванеСъжалявам много за това, което си преживяла! Прегръщам те силно и ти пожелавам този път всичко да е наред и да изживееш най-прекрасният момент в живота си!!!
ОтговорИзтриванеАз също съм от Велико Търново и имам едно мъртво родено детенце поради недоглеждане и безхаберие на следящият бременността ми гинеколог ("светило" в нашия град). Сега имам живо и здраво момченце, което щяха да уморят неонатолозите от търновската болница.
Моят съвет е да бягаш надалеч и да не се доверяваш на докторите в нашия град. Ако единият е съвестен и си свърши работата, то другите не са, а това може да ти струва скъпо! Аз съм доволна от доктора следящ втората ми бременност, но всички други са........
Пожелавам ти успех и много щастие!
Думи нямам. Моите съболезнования! Да почива в мир Вела!
ОтговорИзтриванеВсичко това е ужасно!Аз родих декември 2009 в търновското родилно.Имах късмет и раждането мина благополучно,но отношението на голяма част от персонала беше ужасно.Никога няма да забравя "помоща" на една от сестрите да накърмя бебето си.Още от началото имах проблеми с кърменето бебето ми неможеше да засуче,а и аз кърмех за първи път.Но това не ме оправдавало,че ми е за първи път както каза сестрата и другите и думи бяха,че циганките как кърмели без проблем.Хвана бебето ми натискаше му главата към гърдата ми,натискаше и мен.А аз се разплаках!Никога няма да забравя престоят ми в тази болница,ужасното отношение,ревът на бебето ми от глад и моите сълзи.......
ОтговорИзтриванеИ все пак продължават да раждат в това отделение.Аз благодарение на тях 12 години се борих със стерилитет
ОтговорИзтриванеХриси:Снощи прочетох историята ти и цяла нощ се будих и мислих за сучилото ти се,потресена съм,аз също живея във Велико Търново.Макар че си дала гласност на случая,за първи път вчера го прочетох.Моля се за теб и твоя Ангел,да почива в мир,а ти да намериш сили да продължиш напред.
ОтговорИзтриване