26 януари 2010

Моето малко ангелче!

От деня в който на екрана малка точица видях
ти беше вече моето дете.
Буря от емоции ме заля-
радост,щастие и малко страх!
Ден след ден аз чувствах
как растеш във мен!
В мислите си често аз рисувах
образа на твоето лице!
Ти щеще да бъдеш най-красивото,
желано и обичано дете!
Следях на ехографа как растеш
как мърдаш и махаш ми за поздрав
с твоите сладки мънички ръчички!
С вълнение следях как тупти
твоето малко сърце,о,мое тъй-обичано дете!..
До денят във който всичко спря!!!
Не можех да повярвам на очите си,
не исках да чуя това,което чуват ушите ми!
Ти, мое слънчице беше заспало!
Малкото ти сърчице беше спряло!
На този свят не успя да дойдеш,
мъката човешка да изпиташ...
Но, знай, че аз винаги ще те обичам
и безмерно много ще ми липсваш,
мое малко, свято ангелче....!